Все повече хора чуват понятия като еубиоза, дисбиоза и нарушен микробиом, но малцина знаят какво всъщност означават те. Най-често темата се свежда до въпроса дали имаме достатъчно „добри“ бактерии и не твърде много „лоши“. Реалността обаче е много по-сложна. Микробиомът не е просто сбор от микроорганизми, а сложна екосистема, в която различните бактерии непрекъснато си взаимодействат помежду си и с нашия организъм. Именно начинът, по който функционира тази екосистема, определя дали тя е в състояние на баланс – еубиоза, или постепенно преминава към различните форми на дисбиоза.

Това доведе до по-прецизно разграничаване между понятията еубиоза, функционална дисбиоза и метаболитна дисбиоза – състояния, които отразяват различни нива на промяна в микробиомната екосистема.

Еубиозата – състояние на функционален баланс

Еубиозата е състоянието, към което винаги се стремим, когато говорим за здрав микробиом. Това е моментът, в който различните микроорганизми в червата работят в синхрон, подпомагат храносмилането, произвеждат необходимите метаболити и поддържат чревната бариера здрава. Казано по-просто – микробната екосистема е в баланс и изпълнява функциите си ефективно.

В този баланс основна роля играят бактериалните групи Bacillota (Firmicutes) и Bacteroidota (Bacteroidetes), но не по-малко важни са и останалите, макар и по-слабо представени микроорганизми. Те участват в множество процеси, които помагат на системата да остане стабилна и адаптивна.

Тук е важно да отбележа нещо, което често създава объркване – еубиозата не означава да имаме определен брой бактерии или „идеално“ съотношение между тях. В практиката рядко съществува универсална формула за здрав микробиом. По-важно е как функционира цялата екосистема и какви сигнали изпраща към организма. Когато тези процеси протичат хармонично, можем да говорим за еубиоза, дори ако микробиомът на двама души изглежда различно.

Как можем да подкрепим еубиозата?

Поддържането на еубиоза не означава стремеж към „перфектен“ микробиом. По-скоро става въпрос за създаване на условия, при които микробната екосистема може да функционира оптимално.

Най-важните стратегии включват:

• разнообразно хранене, богато на фибри
• едовна консумация на плодове и зеленчуци, с акцент върху зеленолистните зеленчуци
• прием на бобови и пълнозърнести храни
• разумна употреба на антибиотици
• достатъчна физическа активност
• качествен сън
• управление на стреса

Дисбиозата не е състояние – тя е процес

Когато говорим за дисбиоза, често я представяме като нещо, което просто е налице или липсва. На практика обаче нещата са много по-сложни. Дисбиозата не се появява изведнъж, а се развива постепенно като поредица от промени в микробиомната екосистема.

Тези промени могат да протичат на различни нива, но най-общо ги разделяме на два основни типа:

• функционална дисбиоза
• метаболитна дисбиоза

Макар често да се припокриват, между тях има съществени разлики.

Функционална дисбиоза – когато балансът започва да се нарушава

Функционалната дисбиоза обикновено е първата стъпка към по-сериозен микробиомен дисбаланс.

Интересното е, че на този етап съставът на микробиома може да изглежда напълно нормален. Основните бактериални групи все още са налице и дори някои от най-често използваните показатели могат да останат в референтни граници.

Това, което се променя, е начинът, по който микроорганизмите работят заедно.

На този етап започват да се нарушават някои от ключовите механизми, които поддържат микробната екосистема стабилна. Сред тях са нарушеното кръстосано хранене (cross-feeding) между микроорганизмите, промените в субстратната достъпност, намалената метаболитна специализация на определени бактериални групи и постепенното намаляване на функционалното разнообразие.

В резултат на тези промени се изменят ферментационните процеси и профилът на произвежданите метаболити. Интересното е, че това може да се случва дори когато количественият състав на микробиома изглежда относително непроменен.

Именно затова функционалната дисбиоза често остава „невидима“ при анализи, които се фокусират единствено върху това кои бактерии присъстват и в какво количество, без да отчитат как реално функционира микробната общност.

Метаболитна дисбиоза – когато се променя това, което микробиомът произвежда

Ако функционалните нарушения продължат, следващата фаза е метаболитната дисбиоза.

Тук вече не става дума само за нарушена организация на микробната общност. Променя се самият биохимичен резултат от нейното функциониране.

Започват да се променят ферментационните процеси, продукцията на късоверижни мастни киселини (SCFA) и синтезът на различни микробни метаболити. Това означава, че микробиомът започва да изпраща различен набор от сигнали към организма.

На този етап ефектите вече не се ограничават само в червата.

Промените могат да окажат влияние върху глюкозния метаболизъм, енергийния баланс, липидната обмяна, възпалителните процеси и дори върху невроендокринната регулация.

Защо метаболитите са толкова важни?

През последните години все повече изследвания показват, че реалната връзка между микробиома и организма се осъществява не толкова чрез самите микроорганизми, а чрез веществата, които те произвеждат.

Сред най-важните са късоверижните мастни киселини – ацетат, пропионат и бутират.

Тези метаболити участват в поддържането на чревната бариера, влияят върху имунната система, регулират апетита и играят важна роля в енергийния метаболизъм. Тъй като значението им за човешкото здраве е изключително голямо, ще им обърна специално внимание в отделна статия, посветена на тяхната роля и механизми на действие.

Затова преходът от еубиоза към дисбиоза не бива да се разглежда само като промяна в бактериалния състав. Много по-важно е как функционира микробната общност и какви метаболити произвежда. На практика дисбиозата е процес, при който постепенно се променят функциите и метаболитната активност на микробната екосистема, още преди да се наблюдават съществени промени в нейния състав.

Тези навици подпомагат поддържането на балансиран чревен микробиом и създават условия за дългосрочна еубиоза.

Един по-модерен поглед към микробиомното здраве

Днес вече знаем, че въпросът „Кои бактерии присъстват?“ е само малка част от цялата картина.

Много по-важно е да разберем:

• как функционира микробната общност?
• какви метаболити произвежда?
• колко устойчива е на външни въздействия?
• как взаимодейства с метаболизма на организма?

Именно тези въпроси ни помагат да разграничим еубиозата от функционалната и метаболитната дисбиоза и дават много по-реална представа за състоянието на микробиома.

Заключение

Когато говорим за еубиоза, не става въпрос просто за наличие на „добри“ бактерии. Всъщност говорим за балансирана и добре функционираща микробна екосистема, в която различните микроорганизми работят в синхрон както помежду си, така и с организма.

Функционалната дисбиоза е първият знак, че този баланс започва да се нарушава. На по-късен етап се развива метаболитна дисбиоза, при която вече се променят не само взаимодействията между микроорганизмите, но и метаболитите, които те произвеждат, както и влиянието им върху организма.

Колкото повече научаваме за тези процеси, толкова по-ясно става, че здравето на микробиома не може да се оцени единствено по това кои бактерии присъстват. Много по-важно е как функционира цялата екосистема и как тя взаимодейства с нашия организъм.

Мария Боршукова - Нутрициолог специализиран в чревен микробиом